Далеч от суетата, високо в Родопите живеят най-добрите, гостоприемни и трудолюбиви хора, които съм срещала! Тук времето наистина е спряло и е запазило българския дух и традиции. Още със слизането в селото, ни лъхва разкошният аромат на билки, който е неописуем и ни следва навсякъде. Тишината и приказните гледки, между които е издигащата се в далечината величествена Пирин планина, правят престоя в Лещен най-хубавото нещо, което ми се е случвало наскоро. Още по-високо в Ковачевица се усещат вековете история, недокоснати от „модерната“ ни култура. Вратата на килийното училище от 1820 година ни посреща и разказва за случвалото се по калдъръмените улички през времето назад. Още по-високо се захласваме не само от гледки, които се простират от край до край, коя от коя по-величествена, но и от чудна лешникова гора, която ни предлага безброй узрели и паднали лешници, предизвиквайки да ги съберем с усмивка. За храната няма и смисъл да споменавам, че вкусът на домашното е ненадминат. Надявам се, чрез снимките, които ще ви покажа, да успея поне малко да пресъздам омайната красота на района, макар че единствени очите могат да я видят наистина…