За децата с любов!

Честит 1 юни на всички дечица и на тези, които не са загубили детското в себе си! 🥰🎉🎈👧🧒
На празника на детето освен лесна рецепта за американски палачинки, ще ви споделя някои свои мисли относно възпитанието. Както вече знаете, педагог съм по образование и много обичам децата. Често ме питат как съм успяла сама да отгледам и възпитам добре двете си момчета. Истината е, че не винаги ми е било лесно, но съм правила това с голяма обич и търпение, спазвайки някои препоръки от опитни педагози, които научих още докато следвах. Ще ги споделя с вас, макар че всеки има свои виждания за това, как да се отнася с децата си и не искам да натрапвам своите. Надявам се споделеният ми опит да бъде полезен.

1. Уважавайте детето си! Макар докато е малко изцяло да е подвластно на нас, то е индивидуалност и заслужава да бъде уважавано. Всъщност интересното е, че както ние се отнасяме с детето си, така и то ще се отнася с нас, когато порасне. Изпробвано е!
2. Не го плашете! Детската психика е крехка и се оформя точно в първите години. Никой от нас няма нужда от страхове, още по-малко детето.
   Грешка е да го плашим с животни, които го чакат в тъмното или пък други измислени същества.
   Още по-стресиращо за него е да го плашим, че ще го оставим някъде, ако не направи еди какво си. Важно е да му осигурим сигурност, а не да му налагаме измислени и ненужни страхове.
3. Избягвайте думата „ако“, като условие детето да направи нещо. Често чуваме условието „Ако си изядеш супата, ще получиш еди какво си“. Това не е добре, защото така то свиква да извършва важни за него дейности срещу някаква награда. Влезли в тази игра, трудно бихте го накарали да свърши нещо без условие, на по-късен етап. То винаги ще очаква нещо в замяна на свършеното от него.
4. Неизбежно е да се скараме на детето си. Но се старайте никога да не го обиждате. Чувала съм родители дори на обществени места да се карат на детето си, използвайки думи като „идиот“, „кретен“, „малка кифла“. Последното просто ме втрещи…
   Детето расте с нашата оценка, която е изключително важна за него. Разбира се, то не би признало това, но е така. Детето има нужда от нашата висока, но и реалистична оценка. Ако постоянно го обиждате, то свиква с това, че е „идиот“ или „малка кифла“.
5. Никога не го унижавайте пред други хора или негови приятели! Това нанася негативна следа в психиката му. Ако наистина се е провинило сериозно, вкъщи е мястото да говорите за това.
6. Когато в спор детето е право, кажете му го! Не винаги ние сме прави, а и децата често виждат много по-трезво доста ситуации. Така то ще усети, че мнението му има стойност.
7. Искайте и ценете мнението му. Така то ще се чувства важна част от семейството и има по-голям шанс да споделя с вас.
8. Споделяйте с него, за да споделя и то с вас.
9. Всички обичаме безкрайно много децата си и искаме те винаги да са до нас. Но нашия успех като родители е, ако успеем да направим детето си самостоятелно и независимо.
10. Направете така, че детето да иска да се прибира вкъщи. Да намира спокойствие у дома и да се чувства защитено.
    Често с приятели си спомняме родителската фраза: „Докато си в моя дом, ще правиш еди какво си!“. Е, как детето да се чувства спокойно и в свои води в този дом. Аз винаги казвам на децата си, че това е „нашия“ дом и всеки има право да намери спокойствие в него.
    Ще се радвам, ако тези разсъждения са били полезни! 🥰