След два месеца стоене вкъщи и излизане само до магазина, днес с голямото ми момче отидохме в планината. Направихме преход от 14 километра и се заредихме с невероятна емоция. На моменти бяхме толкова сами, че започнаха да ни се прокрадват мисли дали пък отнякъде няма да се появи мечка или вълк. Изпаднахме в шок, когато иззад един завой в гората, видяхме куче вълча порода, а стопанинът му все още не се бе появил. Такъв адреналин нахлу в нас, тъй като отдалече направо си го взехме за вълк. За радост човекът с него се появи и се разминахме с обичайния поздрав, след което се посмяхме. Със сигурност скоро пак ще посетим това прекрасно и релаксиращо място.
Моето голямо момче 
Сила
Тук се раждат горските ягодки 
Лилава нежност 
Чудно оформено дърво 
Красота на път за града
Ако желаете, може да ме подкрепите тук: https://www.patreon.com/user?u=32420605
Ако моите рецепти ви харесват, последвайте блога ми https://inthebeniskitchen.com/ , страницата ми във Фейсбук https://www.facebook.com/a.todorova75/ в Инстаграм https://www.instagram.com/albena.todorova.946/ или стената ми в Пинтерест https://www.pinterest.com/beniii0149/ Ще се радвам да коментирате, харесвате и споделяте тук рецептите, които са ви допаднали.
В кухнята с Бени 